Хиляди безметежни съзли

Хиляди безметежни сълзи
кой сега мила ще те спаси
любов търсиш, а не намираш
пред вечни порти се спираш

Луната гасне времето спира
омразата расте любовта умира
Вярваш ми, а ти давам грешен телефон
Но знай душата ми издава смъртен стон

Загубен в кошмара вечен
от зли сили сам увлечен
Тъпани на омраза отново в мен бият
кървави петна моите брегове мият

Но колкото и да си говорим
още много можем да спорим
Ако една жена се намеси
то нова кайма ще замеси

както болката един от друг крием
срама то душата не ще измием
Това което се случва в морето
ще остане тайна за небето

Неразбрани сини ще останат
дали с вечността ще се справят


Това което в мене става
друг избор то не ми остава
Налага се дълъг път да поема
товара никога веч не ще снема

Сърцето му вече не тупти
защото изпълних го с лъжи
ще вървя и кръв ще плача
труп на другаря ще влача

Вечност или безкрай
не винаги е рай
Усещаш ли сега мойта скръб
Ето защо ти давам гръб.





{START_COUNTER}